Област Разград е разположена в
източната част на Дунавската хълмиста равнина и включва части от Лудогорското
плато и Разградските и Самуиловски височини, както и долината на р. Бели
Лом.
Областта не е богата на полезни изкопаеми. Проучени, разкрити и
използвани са находищата на глина на югозапад от Разград и тези в община
Лозница. Зърнестите варовици и пясъчници
се използват за чакъл.
Областта попада в
умерено-континенталната област. Климатът
се отличава със сравнително студена зима (абс. мин. температура -28,6°С),
хладна пролет, горещо лято (абс. макс. температура 40,6°С) и продължителна есен.
Преобладават северозападният, североизточният
и южният (черен) вятър. В миналото ветровете са използвани като движеща
сила за характерните някога за областта вятърни мелници.
Област Разград е бедна на водни ресурси – всички, освен
р. Бели Лом, са временни реки.
Най-големият изграден язовир е “Бели Лом” (25,5 млн.куб.м.). На територията на
община Исперих се намира най-големият карстов извор в тази част на страната,
като дълголетните карстови процеси са предизвикали проявлението на уникален комплекс от карстови форми: пещери,
понори, скални ниши, цепнатини и др.
В североизточната и югозападната
част на областта са разпространени тъмносиви горски почви, а в останалата част - различни видове черноземи. В местата
около речните тераси са разположени алувиално-ливадни почви.
В хълмистите равнини на областта
коренната растителност е от габър,
горун, сребролистна липа, а в равнините
преобладават цер, благун, вергелиев дъб и келяв габър. На територията на
областта виреят и много тревисти лечебни
растения като бял равнец, багрилно подрумниче, вълча ябълка, обикновен
пелин, зайча сянка, дяволска уста,
теснолист живовляк и др.
Животинският свят е представен от сравнително богат евросибирски
комплекс, предимно в горските части на областта. От бозайниците се срещат див заек, лисица, чакал, вълк, язовец, дива
свиня, благороден елен, елен лопатар, сърна, дива коза, таралеж; от птиците –
ястреб кокошкар, яребица, фазан, дива патица, пъдпъдък, кукувица, кукумявка,
пчелояд, папуняк, зелен кълвач, полска чучулига и др. В реките се срещат речен
кефал, червеноперка, бяла мряна, шаран, а в язовирите – толстолоб, шаран, сом.
Принадлежността на областта към
Дунавската равнина и Лудогорието с типичния равнинно-хълмист релеф и
умерено-континентален климат и плодородни почвени типове, са благоприятни
условия за развитие и на двата селскостопански подотрасъла - растениевъдство и
животновъдство.
Поземлени ресурси
Общата
площ на територията на област
Разград е 2416186 дка,
което представлява 12,1% от територията на Североизточния район за планиране. С
най-голяма площ е община Разград (26,3% от
територията на областта), следвана от
общините Кубрат и Исперих, заемащи съответно 18,0% и 16,6%. С най-малка
площ е община Цар Калоян, чиято площ е 6,7% от територията на областта.
Фиг. 1
Характерно за областта е високият процент на земеделските територии
(общо 1 705 609 дка), които заемат
70,6% от площта на областта, при средна стойност за страната 58,7%. Най-голям е
относителният дял на земеделските територии в община Лозница – 75,7%, а
най-малък в община Завет – 59,4%.
В същото време горските територии са относително по-малко
– с обща площ 543710 дка те представляват 22,5% от общата територия на областта,
докато средният процент за страната е
33,6. Най-голям е относителният дял на горските територии в община Завет – 35,0%, а най-малък - в Лозница – 15,3%.
Относителният дял на водните
течения и водни площи (0,6%) е три пъти
по-малък в сравнение със средния за страната (1,8%), докато делът на
останалите видове територии е близък до средните стойности за страната:
населените места и другите урбанизирани територии заемат 6,0% (за страната 5,0%); териториите
за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци заемат 0,1% (за страната
0,3%), а площта на териториите за техническа инфраструктура представлява 0,7%
при средна стойност за страната 0,6%.
Размерът на обработваемата земя
във всички посочени видове територии е 1 495 100 дка (61,9% от
територията на областта). Показателят “обработваема земя на човек от
населението” варира в граници от 6,6 дка/ч. за
община Разград до 18,9 дка/ч. за община Самуил, като средно за областта е 10,5
дка/ч., което е повече от средната стойност за Североизточния район за
планиране (9,2 дка/ч.) и много повече от средната стойност за страната (6,4
дка/ч.). Заедно с мерите и пасищата обработваемите земи формират т.н.
стопанисвана земя - общо 1 699 354 дка, или 70,3% от територията на
областта.
Защитени територии
Защитените територии са предназначени за опазване на
биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в
тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и
пейзажи.
На територията на областта няма
много защитени територии. Под режим на защита са две категории защитени
територии -
защитени местности и природни забележителности.
За защитени местности в областта са обявени вековни гори и находища на
див божур:
·
“Юперска кория” – вековна гора с площ 23,2 ха, в
землището на с .Юпер, община Кубрат
·
“Колчаковската кория” - вековна гора с площ 25,5
ха, в землището на с. Хърсово, община Самуил
·
Вековна гора в землището на с. Гороцвет,
община Лозница
·
Находище на див божур - в землището на
с. Беловец, община Кубрат
·
Находище на див божур - в землището на
с. Подайва, община Исперих
·
Находище на див божур “Божурите” - в землището
на с. Печеница, община Исперих.
За природни забележителности на територията на областта са обявени
характерни образувания, разположени основно в община Разград:
·
“Големият юг” – земни пирамиди в землището на
гр. Разград, с площ 21,5 ха
·
Юч пещера,
в землището на с. Топчии, община Разград, с площ 3,6 ха
·
Живописна скала, в землището на с. Топчии,
община Разград.
В областта са регистрирани около
1200 недвижими паметници, които заедно с хилядите предмети и документи
илюстрират богатата материaлна и духовна култура на племената и народите,
живели в Лудогорието през хилядолетията. Първите следи датират от ранния период
на старокаменната епоха (500 000 - 200 000 год. пр. н. е.) и са открити край
Разград и това е едно от най-големите находища на кремъчни оръдия в Югоизточна
Европа. От каменно-медната (5 000 - 4 000 г . пр.н.е.) и бронзовата (3 000-2 000 г. пр.н.е.) са известни
повече от 100 поселения, оформени в селищни могили, като най-големите и високи
могили са разположени в землищата на селата Свещари, Малък Поровец, Самуил.
Днес следите от древното минало
са експонирани в архитектурно – археологически резервати, по известни от които
са:
Националният историко-археологически резерват “Сборяново” с площ
6470 дка и охранителна зона 13 304
дка в община Исперих (между селата Малък Поровец и Свещари). В границите на резервата се намира един от
деветте паметника на културата в България под закрилата на ЮНЕСКО - Тракийската
гробница при с. Свещари, обявена за паметник на културно-историческото
наследство през 1985 г.
Тук са разположени и четири други проучени гробници, два големи могилни
некропола от елинистическата епоха, некропол от старожелязната епоха, две
селищни могили и некропол от халколита, светилища от старожелязната и
елинистическата епоха, тракийски укрепен град-столица, няколко укрепени селища
от различни епохи от Античността до Средновековието и Алианско теке.
Историко-археологическия резерват “Абритус” в гр. Разград с площ от
1000 дка е паметник на културата с национално значение. Представя
фортификационната система на античния град, която е проучена и частично
възстановена, експонирана и достъпна за туристи.
Часовниковата кула, символ на град Разград, построена през 1764 г. от уста Тодор
Тончев от тревненското село Дурча, е реставрирана през 1864 и през 1998 г.
Джамията "Ибрахим паша" в Разград е уникален паметник от
ислямската култура (1614 г.),
втората по големина в България. В нея и днес се пазят културата, духовността и
традициите на мюсюлманите.
Естествените качества и
отличителните особености в характеристиката на областната територия се
определят от съхранените природни дадености
и културно-историческо
наследство, които са с различна степен на значимост за развитието на общините и
обуславят различната им икономическа структура и отраслова специализация в
рамките на областта.
Културно-историческите паметници
са сред стратегическите фактори за устойчиво развитие. Тяхното ново
социализиране предстои и може да изиграе решаваща роля за превръщането им от
обект на опазване в инструмент за развитие. Интегрираният подход по опазването
и валоризирането на културното наследство е важно условие за повишаване
привлекателността на общините както за инвестиции, така и за изграждане на
качествена жизнена среда при запазване на регионалната идентичност.
Реконструкцията, реставрацията и консервацията на движими и недвижими паметници
на културно-историческото наследство е предпоставка за развитие на културния
туризъм при приоритетно обновяване на съществуващата туристическа
инфраструктура.
Населението на област Разград
наброява 142 192 души (2003 г.), което
представлява 1,8% от населението на Р България. До средата на 70-те години
на 20 век се наблюдава процес на нарастване, след което населението на областта започва да намалява.
За периода между последните две преброявания (1992-2001 г.) и
понастоящем, продължава тенденцията на намаление на населението на областта,
което е характерно и за страната, и за Североизточния район за планиране.
Във всички общини е регистриран
отрицателен прираст, формиран от миграцията на населението (по-интензивна през
периода между последните две преброявания) и отрицателно естествено
възпроизводство. Община Разград е най-голямата по население, в която е
съсредоточено 40,7% от населението на областта (фиг. 1), следвана от
общините Исперих и Кубрат (с население от 20 до 30 хил.д.) и Завет и
Лозница (с население от 10 до 20 хил.д.). Общините Цар Калоян и Самуил са с
население под 10 хил.д.
Градското
население на област Разград (2003 г.) наброява 65 941 д.
(46,4%) от общото население на областта, което е специфична особеност, като се
има предвид, че за страната този процент е 69,8%. Преобладава селското
население, чийто относителен дял е 53,6%. Центърът на областта – град Разград,
също се характеризира с намаление на населението от последното десетилетие на
20. век, продължаващо и след 2000 г. Селското население на област
Разград намалява още от средата на миналия век, която тенденция се наблюдава и
за населението на селата в страната.
Динамиката в броя на населението
на областта е свързана с неговата възрастова
структура. Разпределението на населението на област Разград по възрастови
групи (0-14 г.: 15-64 г.: 65+) е 16,5: 68,9: 14,7%
(2003 г.),
което е по-благоприятно от средните стойности на показателя за страната
(табл.2). Характерно е, че броят и делът на младите генерации е по-висок от
този на възрастното население, докато за страната населението над 65 г. е с по-висок
дял от този на младите хора. Наблюдават се различия по общини. С
по-благоприятна възрастова структура, в сравнение със средната за областта (и
страната) са общините Завет, Исперих, Лозница и Самуил. За община Разград е
висок делът на населението от 15 до 64 г., което е основен източник на работна
сила. За последните 5 години тенденциите са за намаление делът на младите генерации
и увеличение на населението от другите две възрастови групи, подобно на
процесите в цялата страна.
Естественото движение е един от основните показатели, оказващи
влияние на динамиката на населението и неговата структура по възраст. През 2003 г. в област
Разград са родени 1300 деца. Коефициентът
на раждаемост (9,1‰) е малко над средния за страната (8,6‰) и близък до
този на Североизточния район за планиране (9,4‰). По-висока раждаемост, в
сравнение със средната за областта и страната, има в общините Исперих (10,7‰),
Лозница (10,0‰), Самуил (9,7‰) и Завет (9,4‰). Смъртността на населението на област Разград (14,8‰) е със
стойности близки, но над средните за страната (14,3‰) и Североизточния район за
планиране (13,5‰), и с по-високи от раждаемостта стойности. Естественият прираст не се различава
съществено от средния за страната. За периода 1999-2003 г. той е в
диапазона от -4,6‰ (1999 г.)
до -5,7‰ (2003 г.)
(фиг. 2), като в Разград той е близък до средния за областта, а в останалите
общини – по-нисък.
Механичният прираст е отрицателен
(-755 д.) - през 2003 г.
в областта са регистрирани 2241 заселвания и 2996 изселвания. В сравнение с
предходни години интензитетът на механичното движение на населението на
областта след 2001 г.
намалява значително).
1 – общо
2 – в градовете
3 – в селата
Важна характеристика на населението е образователното му равнище. За периода между последните две
преброявания (1992-2001 г.)
в областта е налице абсолютно и относително нарастване на населението с висше,
висше специалист (полувисше) и средно образование, което е характерно за
всички области и райони в страната, но делът на високообразованото население в
област Разград спрямо населението на 7 и повече години е 33,3%, което е под средната
стойност за страната (52,0%) и Североизточния район за планиране (46,5%). При
това около 2/3 от лицата с високо образователно равнище са в центъра на
областта – гр. Разград. В останалите общини делът на високообразованите лица е под
средния за областта, като най-нисък е в
община Самуил (20%).
По данни от преброяването (2001 г.),
разпределението на населението на област Разград по етнически групи е 44,0%
българи, от турската етническа група – 47,2%, от ромската – 5,7%. Другите
етноси съставляват 3,1%, сред които най-голям дял има влашката етническа група.
Основни вероизповедания са
мюсюлманското и източно православното християнство.
Основни изводи:
Тенденцията в развитието на населението на област Разград показва намаление от
средата на 70-те години на 20. век, което продължава и до сега.
Центърът на областта – град
Разград, съсредоточава 26% от общото население на областта и 56% - от
градското. Населението на града е с висок жизнен и трудов потенциал, с високо
образователно равнище.
Възрастовата структура на
населението на областта е по-благоприятна от средната за страната и
Североизточния район за планиране.
Образователното равнище на
населението е с тенденция към нарастване броя и дела на високообразованите
лица, но относителният им дял в областта е по-нисък от средния за страната.
1.2.2. Заетост,
икономическа активност и безработица
През последните години броят на заетите
лица в област Разград бележи тенденция на нарастване, като темпът на нарастване
(8,8%) е по-голям от този за страната (4.8 %) и за Североизточния район
(6.7 %). Най-голям е делът на заетите със средно
образование - 48.6 %. Заетите с висше образование са
17.8 %, а тези с основно и по-ниско - 33.6 %. Разград е втората област
(след област Кърджали), с много висок дял на заетите с основно и по-ниско
образование (15.3 пункта над средната стойност за страната и 11.5 пункта над
тази за Североизточния район). В сравнение с 2002 г. се
наблюдава увеличаване на заетите със средно образование (с 2.9 хил.човека
и на относителния им дял с 3 пункта) и на тези с основно и по-ниско образование
(с 0.7 хиляди, но с намаляване на относителния им дял с 1.1 пункта). Това
може да се обясни с предлагането на свободни работни места, за които не се
изисква висока квалификация. Намалял е броят на заетите с висше образование и
на техния дял с 1.9 пункта, което показва по-трудната им реализация в момента
на пазара на труда. Около 82 % от заетите са на възраст от 25 до 54
години, като най-много (30.1 %) са
заетите във възрастовата група 35-44 години.
Разград
е сред областите в страната с нисък коефициент на заетост (съотношение между
броя на заетите лица и населението на 15 и повече навършени години) -
36.5 %. Въпреки
че през 2003 г.
той бележи увеличение с 3.4 пункта спрямо 2002 г., все още
остава със стойност, по-ниска от тази за страната (42.4 %) и за района
(40.2 %). По отношение на образователния ценз, заетостта варира от
63.6 % при висшистите и 63.3 % при тези със специално и
професионално-техническо образование до 20.9 % при лицата с основно и по-ниско
образование. Заетостта при мъжете е по-висока (42.1 %),
отколкото при жените (31.2 %), както и в градовете (44.3 %),
отколкото в селата (29.5 %).
Коефициентът
на икономическа активност (съотношението между икономически
активното население и населението на 15
и повече навършени години) е 51.2 %, по-нисък от този за страната
(54.5 %) и за района (56.8 %).
Броят
на наетите лица по трудово или служебно правоотношение, след лек спад през 2001 г., бележи
тенденция на увеличение. През 2003 г. те са 30 657 ч.,
от които 55.3% в частния сектор. Общият
брой на наетите се е увеличил с 14 % спрямо 2002 г., като
увеличението в обществения сектор е 28 %, а в частния едва 5 %.
Фиг. 3
Най-висок е делът на работещите в
частния сектор в общините Разград -61.7 % и Исперих -
57.9 %, а най-нисък в Самуил - 26.8 % и
Лозница - 37.5%. Прави впечатление, че, освен в община Разград, в
останалите общини от областта делът на заетите в частния сектор намалява, като
най-изявен е процесът в общините Самуил и Лозница.
Разпределението на наетите лица
по сектори на икономиката следва общата тенденция за страната. През 2003 г. секторът
на услугите осигурява най-голяма заетост - 58.3 % (при средно за
района - 61.1 % и за страната - 58.1 %). Фирмите
от индустриалния сектор са допринесли за 34.1 % от заетостта (при средно
за страната - 38.3 %), като 26.2 % от общата заетост се
пада на преработващата промишленост. На аграрния сектор се падат 7.6 % от
работните места, което е повече от два пъти над средната стойност за
страната - 3.6 %. За периода 2001-2003 г. се
забелязва тенденция на намаляване на дела на заетите в аграрния и индустриалния
сектор и увеличаването му в сектора на услугите. Частният сектор осигурява 100%
от заетостта в добивната промишленост, над 96% в преработващата, 87.2 % в
селското стопанство, 85.2 % в строителството. В частния сектор на услугите
преобладават заетите в търговия, ремонт и техническо
обслужване - 99.4 %, хотелиерство и
ресторантьорство - 83.7 %, финансово
посредничество - 72.4 %, операции с недвижимо имущество и бизнес
услуги - 70.2 %.
Секторната заетост по общини не
се различава от общата тенденция, с изключение на общините Завет, Цар Калоян и
Лозница, където работещите в аграрния сектор са с по-голям относителен дял
(съответно 24.5 %, 17.3 % и 12.3 %), а в общините Исперих и
Разград има по-голяма индустриална заетост – съответно 42.1% и 38.4 %.
Преструктурирането и развитието
на икономиката е основен фактор, влияещ върху обхвата и структурата на
безработицата. Разград е сред областите в страната с високо равнище
на безработица. Тревожен факт е продължителното
запазване на високо равнище на безработица в областта. Въпреки че от 2001 г. насам се
забелязва тенденция на непрекъснато намаляване, за периода 2001-2004 г. тя се задържа трайно
със стойности 1.6-1.7 пъти над средните за страната и около 1.2-1.3 пъти
над средните за Североизточния район.
През 2004 г.
средногодишното равнище на безработица в областта достига най-ниската си
стойност за последните четири години - 20.72 %,
което е с 10.7 пункта по-ниско от 2001 г. Най-съществено е намаляването на безработицата в общините
Завет - 5.9, Цар Калоян - 4.2 и Кубрат - 3.6
пункта спрямо 2003 г.
(при средно за страната - 1.6 пункта и за района - 2 пункта).
Фиг. 4
Териториалните различия в
безработицата варират от 12.8 % за община Разград до над три пъти повече
за община Самуил (40.84 %). С изключение на община Разград, във всички
останали общини от областта, през целия разглеждан период, безработицата се
задържа със стойности в пъти повече над средните за страната и за района.
Трайно засегнати от безработицата са лицата с ниско образование и без квалификация,
жените, младите хора и тези над 50 години, лицата с намалена трудоспособност.
Проблемите в посочените групи се проявяват, както по отношение на по-висок риск
от загубване на работното място, така и в по-малък шанс за повторно осигуряване
на заетост и с по-голяма вероятност за дългосрочна безработица и отпадане от
работната сила поради обезкураженост.
Тревожно е положението с
дълготрайно безработните в областта (с регистрация в бюрата по труда над 1
година). В резултат на продължителния престой извън трудовата среда, тези хора
губят голяма част от придобитите знания, умения и опит. Качествените
характеристики на тяхната работна сила изостават и не съответстват на търсенето
и изискванията, които се поставят от работодателите. От 2002 г. броят на
продължително безработните лица плавно намалява, но относителният им дял се
задържа със стойности около 58-59 %, по-висок от средния за страната -
52.9 % и за района - 56.4 %.
Най-висок е делът им в общините Лозница - 71.3 %,
Самуил - 69.7 % и Исперих - 65.3 %, а най-нисък - в
община Разград - 43.8 %. Голяма част от тях са без работа повече от 2
години. Значителна част са от етнически групи са с ниско образование и без
квалификация. Големият дял на тази група и тенденцията за запазване на
неравновесието на трудовия пазар, при което предлагането значително превишава
търсенето на работна сила, значително намалява шансовете на тези лица за
намиране на работа. Тяхната трудова реализация за сега е предимно по програмите
за заетост, предимно по програма "От социални помощи
към осигуряване на заетост".
През периода
2001 - 2004 г. в област Разград се наблюдава тенденция на
увеличаване дела на регистрираните безработни жени, което показва по-слабата им
реализация на трудовия пазар и трябва да се има предвид при разработването на
програми за алтернативна заетост, които приоритетно да са насочени към жените.
Не така тревожен е въпросът с
младежката безработица. Относителният дял на безработните младежи до 29 години
от всички регистрирани през 2004 г.
е 24.2 %, което е по-ниска стойност от
средната за страната и района - 26.4%, като в сравнение с 2003 г. броят им е
намалял с 20 %. Най-ниска е младежката безработица в общините
Завет (17.8 %) и Цар Калоян (20.9 %), а най-висока - в община
Исперих (28.2 %). В голяма степен това се дължи на действащите
национални програми и мерки за ограничаване на младежката безработица и
повишаване квалификацията на младите хора.
Изводи:
Равнището на безработица
намалява, но се задържа все още със
стойности, по-високи от тези за страната и Североизточния район; различията между общините в областта варират
до 3 пъти, като най-голям е делът на продължително безработните в общините Лозница, Самуил и Исперих.
Увеличава се относителният дял на
регистрираните безработни жени; много висок е относителният дял на безработните
с ниско образование и без квалификация.
Броят на свободните работни места
е ограничен, голяма част от тях са за сезонна заетост.
Голям дял от заетите работни
места са по национални програми за заетост (т.е. субсидирани от държавата).
Образователното и
професионално-квалификационното равнище на работната сила не отговаря на
изискванията на работодателите.
1.2.3. Социални
характеристики и условия на живот
Доходите на домакинствата
за област Разград са по-ниски от средните за страната. На лице от домакинството
средно през 2003 г.
общият доход за областта е
1590 лв., при средна стойност за страната 2129 лв., а за
Североизточния район за планиране – 2094 лв. (фиг.5).
Фиг.
5
Тенденцията в страната за повишаване
на доходите на домакинствата в номинално изражение, се забелязва и в областта.
През 2003 г.
общият доход средно на лице от домакинството в областта нараства спрямо 2001 г. с 24%, но
за страната нарастването е 34%. Основни източници на доходи са домашното
стопанство, работната заплата и пенсиите, като за периода 2001-2003 г. се
очертават няколко по-важни изменения:
Доходите от заплати средно на
лице от домакинството се повишават с 5,6%, но като относителен дял в
структурата на доходите намаляват от 30,6% през 2001 г. до 26,0% за 2003 г., докато за
страната стойностите са почти постоянни (съответно 40,0% и 39,7%).
През 2003 г. размерът
на социалните плащания нараства с 21,3%
в номинално изражение спрямо 2001 г., но относителният им дял от общия
доход почти се запазва (20,9% за 2001 г. и 20,7% за 2003 г.). Нарастването на
социалните плащания в номинално изражение като цяло се дължи на промените във
възрастовата структура на населението на областта и увеличаването на броя на
пенсионерите, тъй като 87% от социалните плащания са пенсии.
Най-висок дял в структурата на
доходите имат тези от домашното стопанство. През 2003 г. те
нарастват до 32,9%, докато през 2001 г. са били 19,7%, много повече от
средното нарастване за страната от 15,0% до 18,2%.
Доходите от предприемачество
намаляват както номинално, така и като относителен дял.
През 2003 г. общият
разход средно
