С предложения до здравното министерство и парламента завърши срещата на Областния управител с директорите на болници

   С  конструктивни предложения до Министерство на здравеопазването и Народното събрание завърши срещата на Областния управител на Разград Гюнай Хюсмен с ръководни кадри в областта на здравеопазването в региона.

   Дискусията бе инициирана от г-н Хюсмен и бе на тема „Обсъждане на мерки за подобряване на здравеопазването в област Разград и на въпроси относно финансирането на болничните заведения в областта“. В началото на срещата той предаде на участниците в нея поздрави от народния представител Десислава Атанасова, изрази и нейната подкрепа относно разрешаване на проблемите в сферата на здравеопазването в Лудогорието.

   В работния формат участваха: ръководителите на РЗОК – Разград д-р Камелия Станева и РЗИ – Разград д-р Ася Генева, управителите на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД д-р Марин Керчев и МБАЛ „Исперих“ ЕООД д-р Заргар, директорът на ЦСМП – Разград д-р Николай Йоцов, както и председателят на Регионалната структура на сдружението на общопрактикуващите лекари в  България д-р Селиме Карагьозова.

   На срещата директорът на РЗОК – Разград д-р Камелия Станева представи обстойна информация за състоянието на здравеопазването на територията на област Разград.

   Според данните от РЗОК – Разград цялата надлимитна дейност за периода декември 2015 г. - ноември 2016 г.  е в размер на 1 053 131 лв. За периода декември 2016 – март 2017 г. отчетената дейност на ЛЗБП над утвърдените стойности е 181 739 лева.

   Д-р Станева направи оценка на регионалните фактори, определящи потребността на населението от медицинска, дентална помощ, лекарствени продукти и консумативи за домашно лечение, според която специфичните особености в местната заболеваемост са: 1) запазване тенденцията на повишаване на общата заболеваемост;  2) висок относителен дял на сърдечносъдовите заболявания в общата и хоспитализирана заболеваемост;

• Недостатъчна обезпеченост на областта с висш медицински персонал;
• Недостатъчно обезпечаване с изпълнители на практики за първична извънболнична медицинска помощ. Общо за областта остават вакантни 24 практики за ПИМП. Това налага практики да бъдат обединявани и обслужвани от един общо практикуващ лекар. Неотложната помощ, в селата, е поверена на  фелдшери или остава необезпечена и се поема от спешната помощ;
• Недостатъчна обезпеченост със специалисти. Съгласно утвърдената здравна карта не достигат кардиолози и ендокринолози;
• Липсващи медицински дейности за областта: инвазивна кардиология, звена за долекуване, онкологичен диспансер.;
• Висока ползваемост на болничните услуги поради: 1) ниския социален статус и здравна култура на голяма част от населението и в следствие на  ограничения достъп до ПИМП и СИМП в извънболничната помощ. 2) застаряващо население, 3) нарастващ брой на ромското население, 4) голям брой здравно неосигурени;
• Миграция на трудово активното население към Западна Европа и Турция. Повишена ползваемост на медицински/болнични услуги по време на годишните им отпуски в България;
• Липса на алтернативни лечебни заведения: болници за долекуване, заведения за сестрински грижи и др.; в общинските центрове има разкрити хосписи, които не действат поради липса на финансиране;
• Неблагоприятни демографски и социално-икономически тенденции - 1) застаряващо население; 2) етническо многообразие с нарастване на абсолютния и относителен дял на ромското малцинство, особено в малките общини и в селските райони; 3) преобладаващо селско население, с висок относителен дял на възрастовата група над 65 години. Основен проблем за селските райони се оказва повишеното търсене на здравни и особено на болнични услуги при същевременно ограничен достъп (незаети практики, лоши комуникации, нисък социален статус на населението, концентрирането на СИМП предимно в областния град и др.). Ниският социален статус на преобладаващата част от населението е причина за: 1)недостатъчна първична профилактика, 2) невъзможност за закупуване на лекарства, 3) труднодостъпни  специализирани медицински практики   4) висока ползваемост на болничните услуги;
• Неразвита пътна мрежа в малките общини,  тежки зими с големи снеговалежи и навявания;
• Липса на редовни обществени комуникации между отдалечените села и общинските центрове.

   Директорът на РЗОК-Разград сподели още, че са изпратени писма до Надзорният съвет на НЗОК, със съответната мотивация за допълнително финансиране на болниците в областта.

   Д-р Генева подчерта, че основен проблем е демографската криза – силно застаряващото население, и че през последните 1-2 години, благодарение на редица предприети мерки е намаляла детската смъртност на територията на областта.

 

Извършена дейност от ЛЗБП на територията на област Разград , над утвърдените месечни стойности

 

Рег.№ ЛЗ	ЛЗ за БМП	дейност март - ноември 2015	дейност декември 2015 - ноември 2016	дейност декември 2016 - април 2017
	Общо за РЗОК	387 764	1 053 131	235 977
1726211001	МБАЛ Св. Иван Рилски - Разград  АД	117 950	747 125	138 331
1714211002	МБАЛ - Исперих ЕООД	103 739	62 635	63 658
1716211003	МБАЛ - Кубрат ЕООД	163 415	240 910	31 320
1726131005	МЦ Вита Медика ЕООД	2 660	2 461	2 667

 

Прогноза за очакваните стойности за изработената дейност за 2017 година, над утвърдените стойности от ЛЗБП при липса на актуализация на бюджетния параграф за болнична помощ до края на годината

Рег.№ ЛЗ	ЛЗ за БМП	извършена дейност над утвърдените стойности  за периода декември 2016 -април 2017	прогноза за очакваната дейност над утвърдените стойности на ЛЗБП за периода май - ноември 2017
	Общо за РЗОК	235 977	634 554
1726211001	МБАЛ Св. Иван Рилски - Разград  АД	138 331	414 728
1714211002	МБАЛ - Исперих ЕООД	63 658	99 147
1716211003	МБАЛ - Кубрат ЕООД	31 320	110 115
1726131005	МЦ Вита Медика ЕООД	2 667	10 564

   Останалите участници в срещата също споделиха мнения и предложения. Управителите на двете болници заявиха, че надвишаването на лимитите на болничните заведения е поради факта, че те са многопрофилни и има редица отделения, в които не достигат средствата и освен това не могат да връщат пациенти дори и да са достигнали определения лимит.

      След направените обсъждания участващите в дискусията се обединиха около следните предложения, които ще бъдат изпратени до МЗ и НС:

• Да се спре прехвърлянето на средства от параграф в параграф по бюджетната сметка на НЗОК;
• Утвърждаването на бюджетните средства за ЛЗБП, от НС на НЗОК да се осъществява на исторически принцип, брой преминали случаи  и касово изпълнение бюджета на ЛЗБП за предходната година, а не за тримесечен период.
• Да се създаде регламент за случаите на реализирани бюджетни икономии от ЛЗБП, да се използват от конкретното ЛЗБП в рамките на календарната година или при неусвояването им да се разпределят към други ЛЗБП на територията на област Разград.
• Да се създаде регламент за заплащане на изработената от ЛЗБП дейност над утвърдените стойности в случай, че преминалите ЗОЛ в ЛЗБП не превишават броя преминали ЗОЛ през предходната година с 10% .
• Частните болници да не избират само най-изгодните клинични пътеки, а да поемат целите пакети в определени направления.

   Участниците в срещата днес изразиха задоволство от факта, че за първи път Областен управител инициира такава дискусия, на която да имат възможността да споделят проблемите си и изкажат своите предложения. Подобряване на здравните грижи за жителите на област Разград е важно за ръководството на Областна администрация, а за това е нужно възникналите проблеми да се обсъждат и да се търсят конструктивни решения за тях – категоричен бе Гюнай Хюсмен.